Александър Девекио, радио “Сюд25 юни 2023 г. Еманюел Тод е френски

Александър Девекио, радио “Сюд ”

25 юни 2023 година

Еманюел Тод е френски антрополог и историк, есеист, създател на голям брой писания. Някои от тях, като “Финалният провал ” («La Chute finale»), “Икономическата заблуда ” («L’Illusion économique») или “Залезът на империята ” («Après l’empire»), се трансфораха в класики на обществените науки. Последната му книга, “Третата международна война стартира ” («La Troisième Guerre mondiale a commencé») бе оповестена през 2022 година в Япония.

- Предаването “Цялата истина ” всяка неделя. В продължение на един час дискутираме огромните провокации пред Франция през днешния ден и на следващия ден. Тази неделя имаме удоволствието да посрещнем един извънреден посетител, историка и антрополог Еманюел Тод, с който ще си напомним вчерашния безразсъден ден, в който в продължение на 24 часа властта на Владимир Путин изглеждаше разтърсена. В Русия наемническата компания “Вагнер ”, водена от своя началник Евгений Пригожин, потегли на поход към Москва, преди да се върне назад по негова заповед. Какво би трябвало да запомним от този необикновен епизод, заслужен за съветски разказ? Макар и несполучлив, свидетелства ли този опит за държавен прелом за отслабването на Владимир Путин, ще има ли последици върху войната в Украйна? Къде сме ние в този спор след година и половина война? Кои са печелившите и губещите? Война сред руснаците и украинците ли е това, или война сред Запада и световния Юг? След малко отговорите на Еманюел Тод в “Цялата истина ”. Добър ден, Еманюел Тод!

- Добър ден!

- Щастлив съм да ви посрещна.

- В един доста необикновен ден!

- Много необикновен ден. Поканихме ви преди този момент, само че актуалността от време на време е много изненадваща - наемници, които напредват към Москва, шефът им Евгений Пригожин, който е някогашен гангстер; Владимир Путин, който приказва за изменничество. Вчерашният ден наподобява на съветски разказ, само че след 24 часа напрежението спадна съвсем мигновенно. Пригожин сподели, че е реализирано съглашение с посредничеството на беларуския президент Лукашенко. Какво би трябвало да запомним в последна сметка от този епизод? Дали това е спомагателен признак, знак за отслабването на Владимир Путин?

- Не бих споделил. Това е доста съществено, сигурно интернационалният имидж на Путин и Русия не печелят от това, сътвори се чувството за нежен режим и това ще сътвори чувство у западните страни, че могат да удвоят напъните, с цел да я победят. Вероятно ще всее подозрения в лагера, който е благоразположен към него - световният Юг. Страни, като Китай, се ангажират от ден на ден с Русия. Видяхме Саудитска Арабия да другарува с Иран, тя има другарски връзки с Русия. Индия, Бразилия, Южна Африка - всички тези страни рискуват да си кажат “все отново този режим не е стабилен ”. В интернационален проект това евентуално ще докара до напредък на войната. Ако разгледаме нещата в подтекста на приспособяването на Русия към войната в Украйна, нещата са по-сложни и евентуално по-малко пагубни.

- Парадоксалното е, че този несполучлив опит за държавен прелом се случва сега, в който нещата се развиват по-добре от плануваното за съветската войска, защото украинската контраатака не напредва.

- Имате право, само че не е “въпреки че ”, а “защото ”. Путин бе заставен да употребява все по-централно “Вагнер ” и Пригожин, тъй като съветската войска в действителност не беше подготвена да се изправи против това, пред което трябваше да се изправи в Украйна. Така се стигна до централното състояние на “Вагнер ”, изключително в Бахмут. Това облекчи или по-скоро даде време на Русия да усили стандартната си военна мощ.

Хората имат много странна визия за Путин и съветското управление, тъй като проектират върху него облици от военното държание на сталинистите, кланета и така нататък Но би трябвало да разберем, че главната грижа на Путин в тази война е да не лиши Русия от позитивния обществен и стопански актив от неговото над двадесетгодишно ръководство. Тоест това е война, която през цялото време той се пробва да води икономично. Именно поради това имаше толкоз компликации при активизирането на повече военни елементи.

- Избра “Вагнер ” и с цел да пощади цивилното население и да поддържа известна непоклатимост в страната?

- За да предотврати шока в Русия от прекомерно брутално влизане във войната. Но той активизира съветската войска след тези разочарования първоначално. В сегашния стадий украинската контраатака е крах и самите украинци споделят, че съветската войска е станала страшна при потреблението на дронове, комбинираните интервенции и така нататък Те стигнаха до стадий, в койта “Вагнер ” към този момент не е нужен. И в действителност беше в ход процедурата, в резултат на многото провокации и рецензии на Пригожин от февруари насам, за консолидиране на “Вагнер ” в съветската войска.

- Това борбата за избавяне на достойнството на Пригожин ли е?

- Нещо повече, това е протест против обстоятелството, че “Вагнер ” повече не е нужен. Това, несъмнено, има отрицателни последствия, само че да се приказва за държавен прелом ми се коства доста прекомерно.

- Но видяхме един Владимир Путин, който сякаш потреперваше по време на речта си.

- Гледах речта на Путин и е безусловно ясно, че управлението на Русия беше доста уплашено. Знам, че в страна като Франция е мъчно да се споделят някои неща, само че би трябвало да се опитаме да бъдем малко съчувствени към съветското управление. Трябва да се сложим на мястото на тези хора, които взеха решението да влязат във война, което не се е случвало в Европа от много време, затова те поеха пресметна риск в миг, който решиха за най-благоприятен, само че нито за минута не можем да си представим, че това не е придружено от паника. Вчера през целия ден по телефона ми звъняха хора: “властта се клати, ще стане доста лошо… ”. Казах им: “успокойте се, на следващия ден ще забележим, ще бъде доста друго ”. И тъкмо това се случи. Но аз бях в моя апартамент в 14-ти арондисман в Париж и е елементарно да гледаш нещата извън. Но когато си в центъра на машина като Русия, която е все по-дълбоко във войната, е напълно естествено да бъдеш изплашен, обезпокоителен.

- Интересно е, че мненията съвсем представяха Пригожин като избавител. Не е ли това обаче по-скоро облик на това каква би могла да бъде Русия при положение на разлюляване на режима, т.е. революция, даже война на бандите?

- Не, само че е ясно, че вторият проект на разбора визира всички западни реакции в интервал, който в световен стратегически мащаб е интервал на западен крах. Истината за това, което се случи и което в никакъв случай не се споделя на френската, британската, американската аудитория, е, че Русия реализира при Путин доста огромна обществена непоклатимост, доста огромна сигурност на живота, всички демографски индикатори за смъртността вървят надолу.

- Особено за детската смъртност, знам, че това е обичаният ви индикатор. Еманюел Тод, казахте, че този епизод с Пригожин е бил сложен, малко поразклати властта, само че, парадоксално, потвърждава известна непоклатимост на Русия и на режима на Владимир Путин.

- Сам по себе си този епизод е необикновен и мисля, че беше признат като подобен от съветското управление, само че за Путин той беше и мотив да ревизира стабилността на своята система и администрация. Съответно Пригожин мери неналичието си на въздействие в съветското общество. Той е наемник. Знам, че както споменахте,ъзападните страни желаеха да видят в него нов труженик за народна власт. Западните коментатори се палят и се хващат и за най-малкото нещо, което може да затвърди концепцията, че Русия е чудовищна. Защо не? Свикнали сме. Но руснаците знаят кой е Пригожин. Знаят каква е тяхната страна, знаят какво съставляват наемниците. И това, което се случи в действителност, е, че Пригожин видя, че е самичък. Но за мен по-интересен е методът, по който настоящите лица отстъпиха пред насилието. Тоест, в действителност имаше заплаха от жестоки въоръжени конфликти сред съветската войска и наемниците.

- Което можеше да докара до революция.

- Изходът, който беше открит, тъй като имаше други цели, беше кротичък. Казаха, че бунтовниците няма да бъдат осъдени, което е изцяло извънредно, с самопризнание за услугите, осъществени в името на съветската идея, в предходната фаза. Мисля, че както постоянно, когато става дума за Русия, хората на Запад боравят с неосталинистки или неосъветски стандарти, те не могат да видят, че системата на съветската власт има нюанси и нейната дарба за рационалност и възприятие за мярка, отвод от прибягване до крайности.

- Казахте, че Пригожин няма въздействие в съветското общество. Може би има измежду съветските елити, които желаят да се отървят от Владимир Путин. Фактът, че това не се случи, демонстрира ли някаква непоклатимост в системата на Путин?

- Вижте, на първо място би трябвало да признаем коефициента си на незнание за това, което се случва  в Русия. Ние сме зле осведомени. Зле осведомени сме, тъй като съветският режим е властнически режим в интервал на война. Зле осведомени сме, тъй като западните медии не си правят работата и са обхванати от изключителни априорита. Така че тази фантазия през цялото време за рухване на режима на Путин, която е в основата на цялата западна тактика, всякога беше опровергавана, унищожавана от събитията.

- Не демонстрира ли това събитие уязвимост във боен проект, макар че приключи добре и макар че Пригожин не е желал да завладява властта? Казахте, че съветската войска се усъвършенства.

- Първо споделих, че не беше подготвена при започване на войната.

- Все отново тя много напредна и това, което се случи, тази война в армията, тъй като за това става дума, демонстрира една дезорганизирана войска.

- Не, през цялата последна фаза по-скоро украинците споделят това. Те споделят, че съветската армиясе е трансформирала. Тук ще кажа нещо, което може да прозвучи безумно в ефир, само че Русия не е Латинска Америка.

- Все отново си наподобяват с държавните преврати, наемниците…

- Не, не, наемниците са там, тъй като има война, която е от интернационален порядък. Една от традициите в Русия, в това число и сталинистка - тук ще изненадам всички, тъй като хората не мислят в тези категории - е традиция на доста мощно послушание на армията на гражданската власт, без значение дали тази власт е Комунистическата партия, Сталин, в тази ситуация Путин. Същото нещо можем да кажем за Германия. Това са властнически култури, в които, парадоксално, армията не е свободен сътрудник, който се разхожда, взема решение и така нататък

- След епизода “Пригожин ”, какво мислите за тази една година и половина война? Каква е днешната равносметка? Война за нищо ли е това? Кои са печелившите, кои са губещите? Украйна въпреки всичко много се съпротивлява - това беше война, която Русия трябваше да завоюва за няколко дни.

- Не, това е война, която е в ход. Трябва да го приемем. Това е война, която стартира, има начало, февруари 2022 година Сега сме края на юни 2023 година и всичко, което може да се каже, е, че сме в преломен миг. Със сигурност руснаците са имали вяра да смъкват режима в Киев, имаше съветска атака, която отиде по-далеч, в сравнение с действителните въоръжени сили на Русия позволяваха, отсам и отдръпването и украинските контраатаки, в действителност на НАТО, в региона на Херсон или на Харков, след това имаше стабилизация на фронта, метаморфоза на съветската войска, а по-късно бе открита тази съветска отбранителна система, с която в този момент се сблъсква украинската контраатака. Дори бих споделил, че това не е главният фронт. Има и различен проект на войната. Първата изненада бяха съветските усложнения, а по-късно изправянето, стабилизирането им. А има и втори проект на войната - на западните компликации и изненадата освен от доста положителната опозиция на съветската стопанска система, която се беше подготвила за изключването от СУИФТ, за глобите, която бе намерила първо в Китай, а по-късно в Индия, в други сътрудници от световния Юг, хора, които ѝ разрешиха да продължи или да пренасочи своята търговия, износа на първични материали. Така че Русия оцелява и възобнови развиването си и равнището ѝ на инфлация в този момент е по-ниско, в сравнение с в Западна Европа. Мисля, че френските национални пластове, които в този момент страдат от инфлацията, биха завидели на съветските равнища на инфлация.

- Искате да отидем да живеем в Русия ли?

- Не, не. Обстоятелствата са трагични, аз изпитвам смут от войната, само че се надявам, че към момента имаме право да се майтапим понякога. Това, което в действителност е проблематично, е, че във Франция сме доста зле осведомени от нашите медии. Не изтъквам никого, може би по-късно ще го направя, само че ние сме изцяло дезинформирани. Американската преса е въпреки всичко доста по-четлива и към момента доста по-плуралистична. Това, което излиза в този момент - въпреки всичко видях няколко публикации и във Франция - е неспособността на западната и по-конкретно на американската промишлена и военно-промишлена система да достави техника на Украйна - снаряди, ракети и така нататък, в същия миг, в който съветската стопанска система, безспорно тъй като има доста повече инженери, създава ракети, откакто месеци наред обявяваха, че руснаците повече няма да могат да бомбардират Украйна. Но това, което се случва, е, че цялата украинска противовъздушна защита към този момент не работи. Така че се намираме в миг, в който фронтовете са нормализирани, Украйна се стреми да отвоюва територията си, само че Западът, със Съединените щати в центъра, стартира съществено да се пита дали няма да бъде належащо да възвърне промишления уред, с цел да обезпечи успеха на Украйна. Как се построява индустриален уред? Това лишава време.

- Казвате, че се разминавате в случай че не с публичното мнение, то най-малко с европейското, френското медийно мнение и ви е мъчно да се изказвате по тази тематика.

- Едно от странните неща за мен е това, че хората ме считат за проруски надъхан, тъй като, от моя позиция, се пробвам да имам световна, уравновесена визия, която регистрира претекстовете и качествата на всички основни настоящи лица. Според мен се случва нещо необичайно, тъй като в историята има обстановки като тази, когато цялостен един свят на мисълта, на интелектуалците, на дребната интелигенция, бълнува в една посока, а против тях се изправят няколко изолирани човеци. Откакто вие, Александър Девекио, ми позволихте да се изкажа във “Фигаро ”, си споделих: аз съм самичък, приказвам във “Фигаро ”, започнах да се оприличавам с Реймон Арон, което е много необичайно за мен, тъй като преди време Реймон Арон се сблъска с опиума на интелектуалците - опиумът на интелектуалците беше марксизмът и той беше напълно самичък, макар че първоначално идваше от левицата. Той споделяше “Съветският съюз не е това, не е онова… ” и постоянно представяше извънредно уравновесена визия с фундаменталната концепция, че не е допустимо някой да е прав във всички елементи на играта. Склонен съм да кажа, че през днешния ден опиумът - не на интелектуалците, а по-скоро на публицистите в телевизионните излъчвания,  дребната интелигенция - опиумът на дребната интелигенция е русофобията, която не разрешава да схванеш мотивировката на главните настоящи лица. Аз нямам никакво желание!

Това, което ми разрешава да схвана по-добре, да се слага на мястото на Владимир Путин, бих нарекъл суверенно деяние. Ние сме в свят, който желае да бъде постнационален, европейски, натовски или глобализиран и в който нашите елити към този момент не са способни да си кажат “аз числя се на страната си, обичам страната си и желая страната ми да остане суверенна ”. Аз съм подобен! Аз съм един остарял французин от моето малко архаично потомство. И с цел да разберем освен държанието на Путин, само че и на съветската ръководеща класа, би трябвало да знаем, че в тях има това, което бих нарекъл аксиома за суверенитет. Тоест думата “суверенитет ” е доста значима и се употребява в речите на Путин: концепцията, че Русия би трябвало да остане суверенна страна с всички атрибути на суверенитета - стопански, военни…

- Стига да не нарушава суверенитета на друга страна!

- Например.

- Става дума за Украйна и западните страни, които също не са идеални, само че западните нации са шокирани от това.

- Идеята на Путин, която той назовава “червена линия ” в речта си от 24 февруари, която неотдавна препрочетох, е, че Русия в никакъв случай няма да одобри Украйна да бъде превърната в анти-Русия и най-много в предна база на НАТО с офанзивна техника. И в случай че предефинираната Украйна се трансформира в опасност за съветския суверенитет, тогава може да се мисли за влизането във война.

В подмяна на това, не мисля, че западните страни, които към този момент не мислят в термините на народен суверенитет, това се отнася за французите, само че не бих споделил, че американците мислят в термините на народен суверенитет, схващам американските водачи единствено като хора, които обичат страната си, това е имперски или постимперски нрав. Най-вече нямам доверие, че тези хора се интересуват в действителност от понятието “украински суверенитет ”. Украйна е инструмент в една игра за власт и на волята да се смаже съветския суверенитет.

Когато споделям всичко това, то не е нито положително, нито зло. Това е историческият разбор. Когато споделям сходни неща, имам изцяло странното чувство, че съм обвързван с Реймон Арон, той от дълго време умря, само че съм сигурен, че съм по-близък с него, в сравнение с с индивидите, които приказват през днешния ден на Запад.

- Ясно. Не бих могли да го попитаме какво мисли, само че беше занимателно да ви слушаме в ефира на радио “Сюд ”. Но да се върнем към войната. Казвате, че сме в игра за власт. Това не е ли теза, близка до Владимир Путин, който изяснява, че не води война против Украйна, а против Запада? В нова Студена война ли сме, Еманюел Тод?

- Това е гореща война, в последна сметка, съветската и американска военна техника се сблъскват директно в Украйна. Съгласни ли сме да препрочетем речите на Путин? Той е доста явен, в случай че погледнем речта му при влизането във войната, на 24 февруари, когато приказва доста малко за Украйна. Това е предизвикателство, отправено към НАТО. Руснаците влязоха във война, влязоха в Украйна, където срещнаха военни компликации, които въобще не бяха планували, тъй като украинците съществуват, което им е мъчно да повярват, само че предизвикването беше отправено към НАТО, към Съединени американски щати, тъй като в този миг руснаците се усещаха задоволително мощни, намираха се в състояние на софтуерно предимство от 2018-2019 година с хиперзвуковите ракети и смятаха, че тяхната стопанска система е подготвена да се изправи против новите западни наказания. Така че през цялото време Русия се сблъсква с това, което те назовават “колективния Запад ”. Това ни е мъчно да забележим - за руснаците Украйна не е главният терен на конфликта.

- Представяте Русия като икономическа мощ, уверена в своите качества, а Запада и Съединени американски щати по-скоро като залязваща мощ. Това дава отговор ли на действителността? Аз не съм икономист, само че множеството икономисти напомнят, че брутният вътрешен артикул (БВП) на Русия е като този на Испания.

- Направих калкулации при започване на войната на Брутният вътрешен продукт на Русия - той е 3,3% от Брутният вътрешен продукт на груповия Запад, т.е. англо-американския свят, Европа, Япония, Южна Корея. Не включих Тайван, тъй като не желая проблеми с Пекин. Когато човек види това, нито за момент не си показва, че Русия е способна да влезе във война против Съединените щати. Но в случай че погледнем производството на действителни богатства, цялата активност на американските юристи, които се съдят за всичко, американската медицина, която не попречва и даже провокира повишение на смъртността, това е фиктивно, счетоводно, сума от добавени стойности, парични знаци, само че няма действителност. Когато се пресмята съветския Брутният вътрешен продукт, той препраща към материални неща, зад материалните неща, което е доста значимо за мен, стои дейното население и неговата подготвеност. Значи в случай че приемем, че в едно потомство руснаците са над два пъти по-малко от американците, 146 милиона против 330 милиона - нямам последните данни за популацията - само че в случай че погледнете 40% от младите, които следват в двете страни, в Русия 23-24% от студентите са в инженерни специалности, а инженерство в Съединени американски щати следват към 7%. От тази чудноватост ще разберете, че Русия, която е над два пъти по-малка, основава повече инженери, в сравнение с Съединени американски щати, които би трябвало да внасят научна човешка плът от Китай и Индия. Тук навлизаме в един по-реалистичен разбор на съотношението на силите. Това, което е още по-важно, когато човек чете съветските текстове, то е, че в някои речи Путин приказва за понятието “фантомна стойност ”. Може би това идва от тяхната марксистка традиция, от визията за плануваната стопанска система, която вижда по-скоро количества създадени неща, в сравнение с парични знаци, само че руснаците знаеха това преди да влязат във война. Интересното е, че американците, в частност най-агресивните и яростни неоконсервативни стратези, нямат никаква визия за тези понятия. Така че те сега се приземяват в действителността на материалния свят на войната и отсам следват тревожните отчети на “РАНД корпорейшън ” и други американски софисти, повече или по-малко подвластни от държавното управление, само че най-много от армията, които споделят: “Внимание! Нямаме повече от този или оня вид ракети, западните арсенали се изпразват, нещо би трябвало да се направи, да се договаря или да не се договаря ”.

- Има и други фактори в тази война - Китай, който може би е утрешната преобладаваща мощ, и Европа. Какво вършат те в тази война? Каква роля играе Китай и каква Европа, в случай че тя въобще играе някаква роля?

- Китай играе роля, която е доста по-престорена, отколкото можем да си представим, тъй като от началото на тази война има спекулации, че китайците не желаят да се ангажират изцяло, че не утвърждават Путин за някои неща, само че за мен това е изцяло спекулативно. Нямам никакви секрети сведения за това какво се случва в главата на Си, само че има някакъв принцип за наивността на китайците, т.е. че китайците не знаели, че са идващите в листата, при положение, че Съединени американски щати, съумеят да победят Русия. В реалност китайците нямат различен избор, с изключение на да поддържат Русия.

Бих желал да се върна към съветската демографска уязвимост, която не се регистрира. Това е фундаментално. Русия падна на равнища на раждаемостта, които не подсигуряват възпроизводството на популацията - тя падна на 1,5 като Германия. Но се задават кухи съсловия и цялата тактика на Русия би трябвало да се преглежда от позиция на свеждане към най-малко на военните загуби. Това изяснява потреблението на “Вагнер ”, отхвърли да бъдат мобилизирани всички, априорния отвод на война от сталинистки вид, в която убиват доста хора. Руснаците доста добре осъзнават обстоятелството, че даже и да имат потенциал за произвеждане на оръжия, който на настоящия стадий е по-голям от този на западните страни, в демографско отношение Русия е дребна по отношение на западното тяло, по отношение на Европа. Те са 146 милиона и това е фактор, който би трябвало да се вземе поради, когато мислим за днешните спекулации за ескалация. Много скоро след рухването на Съветския съюз, след разпадането на Варшавския контракт, след осъзнаването на този факт, те трансформираха военната си теория и одобриха опцията, ако съветската страна е застрашена, за тактически нуклеарни удари.

- Смятате ли, че е допустима нуклеарна ескалация? Освен третата международна война.

- Не, аз споделям, че би трябвало добре да разберем, би трябвало да прочетем съветските доктрини и текстове и да не вървим напред без да мислим. В реалност руснаците се притесняват от независимо влизане на Полша във войната, с което не могат да се оправят, с изключение на посредством тактически нуклеарни удари. Руснаците предизвестиха. Важното е да познаваме доктрините и на едните, и на другите. Настоящата ми паника, споделям ви почтено като френски жител, е, че Еманюел Макрон не познава съветската военна теория. Отправям апел към най-близкото му обграждане да се увери, че той е в течение с съветските концепции за използването на тактически нуклеарни оръжия, вероятно с цел да попречи на стандартна ескалация, включваща европейски страни като Полша.

- Какво би трябвало да се направи в този случай? Да се спре всичко, тъй като Путин е кадърен да употребява тактически оръжия?

- Не съм там, аз съм просто историк, който пасивно следи какво се случва и изяснява какво е допустимо, какво е невероятно.

- Няма ли блъф за нуклеарните оръжия?

- Американците блъфират, те са хора на покера. За мен американската империя е международна система, която блъфира с чифт от една и съща карта. Руснаците са играчи на шах. Те работят във галактика на сигурност и нормално руснаците вършат това, което споделят. Това, което споделят, може да бъде ужасно. Тяхната комерсиална марка, в случай че мога по този начин да се изразя, в областта на интернационалната дипломация е надеждността им. Те оказаха поддръжка на отвратителния режим на Башар ал Асад. В момента, в който всички изоставят Башар, те го поддържат. Още една смешка, в случай че ми позволите. В дипломатически термини руснаците са договорът за доверие - те вършат това, което са споделили. Следователно, в случай че руснаците кажат “слагаме тактически нуклеарни оръжия, тъй като в нашата военна докрина съществува концепцията за отбрана на съветския суверенитет и защото ние не сме многочислени и съперникът е доста по-многоброен, това е единственият метод да защитим суверенитета на съветската държава и нация ”, ми се коства доста безразсъдно да си представяме конфронтация. Признавам грешката си, че не одобрих насериозно заканите на Путин против Украйна в навечерието на войната. Не мислех, че Русия ще посмее да нападне Украйна, откакто преди този момент беше споделила, че алената линия е фактическата интеграция на Украйна в НАТО. Русия го направи. Затова горещо предлагам на всички наши стратези да го одобряват насериозно. Казвам го с същинска паника, тъй като обичам мира.

- Къде е Европа във всичко това?

- Европа като артист към този момент не съществува, тя даже е огромна мистерия, една от загадките на тази война. Европа беше свободният френско-германски съюз дружно с италианците, остарялата Европа, еврозоната. Войната сподели, че тази Европа е подготвена да се откаже от себе си и главната ос на властта в Европа през днешния ден е оста Лондон-Варшава-Киев под американско управление. Тоест, няма Европа, има страни в Европа. Има Макрон, който приказва. Има германци, които са легнали по един изцяло непредвиден метод, т.е. те се съгласиха да им гръмнат газопроводите, да влязат във войната, да изпратят танкове. Англичаните, които са още по-възбудени, тъй като са изцяло безпомощни и към този момент в действителност нямат войска, тъй като изпразниха военното си съоръжение и го изпратиха в Украйна. Поляците, за които не знаем дали в действителност не желаят да се върнат към вековните обичаи на борба с Русия. Датчаните и норвежците, които са придатък на англо-американската система. Според Сиймур Хърш те са взели участие във взривяването на газопроводите “Северен поток ”. Освен това двете страни поредно доставят генерални секретари на НАТО, а Дания е интегрирана в системата на англо-американското разузнаване. Швеция, която става войнолюбива и милитаристка.

- Мисля, че разбрахме концепцията.

- Вече няма Европа!

- Европа, която не е обединена, не приказва на един глас и на първо място е много безпомощна. Ще спрем дотук, Еманюел Тод. Радвам се, че ви посрещнах в това предаване! Оставям слушателите с новините и ще се срещнем още веднъж идната седмица в предаването “Цялата истина ”!

Превод от френски: Галя Дачкова

Свързани публикации: Еманюел Тод: Третата международна война стартира

Следвайте " Гласове " в Телеграм